С думата „гледайте“ е предаден гръцкият глагол προσέχετε. Славянският превод е „внемлите“. Тъй като има основание да се смята, че в древността тази дума е била използвана като сигнал за предупреждение на другите за някаква опасност, думата πρόσεχε означавало: пази се, внимателно следи за себе си. Това е и основното значение на съответната гръцко-еврейска дума „шамар“, която е предадена с προσέχειν в превода на Седемдесетте. Затова е по-правилно тази гръцка дума в стиха да се преведе като: „пазете се“, „бъдете внимателни, да не би..“ Допълнителното δέ е пропуснато във Ватиканския и други ръкописи, но присъства в Синайския и други. Някои тълкуватели твърдят, че присъствието на тази частица в текста е „твърде слабо доказано“. Свети Йоан Златоуст я изпуска. Други казват, че δέ е изчезнало едва с течение на времето и то по една много проста причина, която се състои ако не в неблагозвучието, то поне в някои неудобства при произнасянето на гръцките звуци „т“ и „д“ (προσέχετε δέ), стоящи едно до друго. Някои поставят δέ в скоби, но по-голямата част от най-новите и най-добрите тълкуватели застъпват тезата за частичното или пълно присъствие на тази частица в текста.
Например, Алфорд, въпреки че сам поставя δέ в скоби, казва, че пропускането на тази частица вероятно е станало поради това, че не е забелязана връзката между първия стих с пета глава и са предположили, че тук започва нова тема. Важността на частицата е очевидна от факта, че значението се променя значително с нейното приемане или изпускане. Преди това (в Матей, 5 глава) Христос говори за това, в какво се състои истинската праведност (Мат. 5:6), която зависи от вярното и правилно тълкуване на духа и смисъла на старозаветния закон, както и за това, че ако „праведността“ на Неговите ученици не надмине тази на книжниците и фарисеите, учениците няма да влязат в Царството Небесно. Сега Спасителят пристъпва към същата тема, но я осветлява от нови и различни страни.
В свободен превод смисълът на Неговите думи би могъл да се предаде така: но ако вие, – казва Той на учениците – постигнете идеала, за който ви говорих преди, ако постигнете истинска „праведност“, то внимавайте обаче тази ваша праведност да не стане обект на голямо внимание от страна на другите хора. В тази перифраза, както ще види читателят, думата „праведност“ е заменена с думата „милостиня“, използвана в руския и славянския превод. Тази замяна има много сериозни основания. На първо място трябва да отбележим, че немският и английският преводи (recepta) съвпадат с руския и славянския (Almosen, милостиня). Но Вулгата използва съвсем различен израз – justitiam vestram, съответстващ на гръцкото διακιοσύνην, което означава „праведност“, „справедливост“.
Въпросът за това коя дума трябва да се употреби тук – „праведност“ или „милостиня“ (διακιοσύνη или ἐλεημοσύνη) – е предмет на щателни изследвания. Авторитетните издатели и тълкуватели на Новия Завет са склонни да предпочетат „праведност“. Този прочит се одобрява почти единодушно от всички изтъкнати издатели и критици. Думата се среща във Ватиканския кодекс, у Беза, в древните латински преводи, както и у Ориген, Хиларий, Августин, Йероним и много други, но у Йоан Златоуст, Теофилакт и много други тя е „милостиня“.
Западните критици и коментатори се опитват да проследят откъде и защо е дошла тази замяна. Като са пропуснали първото „но“ в първия стих, преписвачите, както беше посочено по-горе, не са обърнали внимание на връзката на 6-та глава с предходната и са сметнали, че 6-та глава започва да говори за нов предмет. За какъв? Показал им го стих 2, в който се говори за „милостиня“. Тъй като първият стих (с пропуснато δέ) служи като въведение към втория, те смятали, че първият стих също трябва да говори за милостинята, и заменят с нея думата „праведност“. Тази замяна е можела да се осъществи още по-лесно и удобно, защото са съществували някои обстоятелства, които са я оправдали. Ако читателят си направи труда да прегледа в руската и славянската Библия следните места: Втор. 6:25, 24:13; Пс. 23:5, 32:5, 102:6; Ис. 1:27, 28:17, 59:16; Дан. 4:24, 9:16, той ще открие, че навсякъде в славянския текст се говори за милосърдие, милостиня, милост, помилване, а в руския за праведност, правда, правосъдие, и само на едно място руският текст е почти съгласен със славянския, а именно в Пс. 23:5 (милосърдие – милост). Така едни и същи текстове в славянския и руския превод понякога имат напълно различно значение. Така например в Дан. 4:24 в славянския текст четем: „грехи твои милостынею искупи“, а в руския „изкупи греховете си с правда“. Тази разлика се дължи на факта, че нашият славянски превод е направен от превода на Седемдесетте, където думата ἐλεημοσύνη – милостиня – се употребява в посочените по-горе случаи (които за краткост не споменахме всички), а руският превод е от еврейския, където се среща думата „цедака“ – праведност. Следователно възниква въпросът защо Седемдесетте са намерили за възможно да преведат еврейската „цедака“ с ἐλεημοσύνη – „милостиня“, и наистина ли „цедака“, означавайки собствено праведност, поне в някои случаи не е служила и за изразяване на понятието милостиня. Отговорът трябва да бъде утвърдителен. Праведност е мъдра дума, особено за един прост, неразвит човек е трудно да разбере какво означава тя; много по-лесно е да се разбере тази дума, ако праведността приеме по-конкретна форма – милост, милосърдие, милостиня. Затова много рано, още преди Рождество Христово, думата „цедака“ започва да обозначава милостиня, което, както беше казано, вероятно е улеснило замяната на „праведност“ с милостиня във въпросния стих от Евангелието на Матей.
При все това тази замяна в конкретния стих е неудачна и това се показва въз основа на „вътрешните съображения“ (контекста) в анализа на това място. Смисълът на наставлението в този стих е, че учениците не трябва да вършат своята праведност пред хората, за показ, за да ги прославят хората. От по-нататъшните указания ще видим, че милостинята не трябва да се дава за показ, но не само това – молитвата също не бива да е показна (стих 5 и сл.), както и постът (стих 16 и сл.). Ако в разглеждания стих „праведност“ се замени с „милостиня“, би могло да се помисли, че само тя се извършва за показ и че Христос осъжда само показната милостиня, защото тогава стих 1 ще бъде поставен в тясна връзка само със стихове 2 – 4.
От казаното следва, че приемайки в стих 1 „праведност“, ние трябва да считаме, че това е дума, обозначаваща „родовото“ или общото понятие, което обхваща милостинята, молитвата и поста. С други думи, според Христос милостинята, молитвата и постът служат като израз на човешката праведност. Човек, който се отличава с тези добродетели, може да бъде смятан за праведен, ако тази праведност се основава на любовта към Бога и ближните. Необходимо е всички добродетели, които съставляват праведността, по никакъв начин да не служат за показ, „за да ви видят“.
„за да ви видят“ – Гръцката дума, използвана за последното понятие (θεαθῆναι), означава внимателно, продължително, усилено разглеждане на нещо, както например се прави в театъра; тя показва съзерцание, за разлика от βλέπειν, която означава просто да виждаш, да гледаш, да имаш такава способност. Ето защо напътствието на Спасителя е ясно: Той учи учениците Си, че тяхната “праведност” не трябва да бъде предмет на внимателно наблюдение, на внимателно разглеждане от другите. Вместо „за да ви видят“, на гръцки е „за да бъде видима“ (или „да бъдете видими за тях, αὐτοῖς, т.е. ἀνθρώποις, за хората, срв. Мат. 23:5). Затова първата половина на този стих би могла да бъде преведена по-добре така: но се пазете (пазете се да не правите =) да вършите вашата праведност пред човеците, с цел тя да бъде видяна от тях (да привлича погледа им, да бъде обект на тяхното внимателно, продължително наблюдение).
По-нататъшното „инак“, „иначе“ (в руската Библия) изглежда се отнася до „няма да има награда за вас“ и т.н. В оригинала смисълът е малко по-различен: внимавайте, ако не внимавате, няма да има награда за вас и т.н. Тоест тук е направен пропуск в Евангелието за краткост на речта (срв. Мат. 9:17; 2 Кор. 11:16).
Христос не определя в какво трябва да се състои наградата. Не е известно дали наградата, която Той има предвид, е земна или небесна, или и двете. Нищо не пречи тук да се разбира както земна, така и небесна награда. Но вместо руското „няма да имате“ трябва да се преведе просто „нямате“ (οὐκ ἔχετε), така че целият израз е: „Ако не внимавате, нямате награда от вашия Отец Небесен“.