Повтаря се мисълта в стих 24 за най-бързо, незабавно помирение, но сега случаят е разгледан от малко по-различен ъгъл. Който е принуден да отиде при съдията, нека се помири със съперника си по-скоро, още по пътя, който води към съда. Думата „съперник“ (ἀντίδικος) се тълкува по различен начин. Под съперник, според блажени Августин, можем да разбираме „или дявола, или човека, или плътта, или Бога, или Неговата заповед. Но аз – казва Августин – не виждам как човек може да благоволи към дявола или да се помири с него, защото където има благоволение, там има и приятелство; не може да се каже, че човек трябва да се сприятели с дявола, нито пък е удобно да влезе в споразумение с него. Затова – продължава Августин – единственото, което остава, е да разбираме под съперник Божията заповед, която се противопоставя на онези, които искат да съгрешат.
Други са разбирали под съперник дявола и тази мисъл, може да се каже, е била общоприета в древната Църква и при древните тълкуватели. Основание за такова тълкуване е 1 Петр. 5:8, където се казва: „вашият противник“ (ἀντίδικος) „вашият дявол“. Но всички гореспоменати тълкувания се основават на очевидно недоразумение, защото ἀντίδικος и в Стария завет, и при класиците означава просто човек, който иска да се съди и се съди с друг, по нашему – „ищец“ и „ответник“ – и двамата се наричат ἀντίδικος, макар че в стих 25 думата е използвана очевидно в смисъл на „ищец“. Не е правилно тук да се разбират и съдиите (св. Йоан Златоуст), защото как би могло да се помириш с тях на път към съда? Практическите съвети, които Златоуст дава тук, са много добри: „Докато не си влязъл в съда, ти си пълен господар над себе си, но щом прекрачиш прага, вече си зависим от друг и колкото и да се стараеш, не можеш да разполагаш със себе си така както искаш“. Разночетенията в този стих не са особено важни.