За фарисеите се говори в коментара към Мат. 3:7.
Книжниците са хора, които са изучавали Писанията, „учени“ (homines literati), което на еврейски е „соферим“. Книжниците са хора, които са изучавали Писанията, “учени” (homines literati), което на иврит е “соферим”. Тъй като изучавали закона, те били наричани още законници или учители на закона. Йосиф Флавий ги нарича тълкуватели на отеческите закони, софисти и свещенокнижници (ἱερογραμματεῖς). Те са получавали и почетните титли равини. Това са били хората, които са отговаряли за книжовната дейност по онова време, включително за писането на частни писма. Книжовниците са имали голямо влияние сред хората.
Що се отнася до смисъла на стиха, очевидно е, че тук се има предвид, че книжниците изпълняват само старозаветния закон, старозаветната правда (δικαιοσύνη), без да се добавят такива действия, които биха свидетелствали за изпълнението, посочено от Христос. Старозаветният закон не се отменя от учението на Христос. Но ако той се изпълнява, грубо казано, без добавките, направени от Него, такова изпълнение на закона, характерно за книжниците и фарисеите, трябва да се разглежда като недостатъчно, несъвършено, механично, необмислено, неразумно и дори безнравствено. Учениците на Христос трябва да превъзхождат книжниците и фарисеите в спазването на закона. Ако учениците не правят това, те няма да влязат в небесното царство. Така че законът и неговото спазване трябва да бъдат присъщи на учениците. Или закон сам по себе си, или закон без неговото изпълнение, е свойствено на книжниците и фарисеите.