От казаното по-горе видяхме, че думата μακάριοι е поздрав към събралата се тълпа. Във всички блаженства като червена нишка минава тънка, едва забележима критика на съществуващите мнения и възгледи за човешкото щастие и им се противопоставя напълно нов възглед за това в какво се състои това щастие. Можем да забележим, че в настоящия стих този поздрав продължава и дори се засилва, достойнството на Христовите ученици е още по-издигнато, но в същото време, вече прозира и една лека, съвсем ясна критика – за всеки случай, ако учениците не успеят да изпълнят високото си призвание. „Вие – казва им Спасителят – сте солта на земята“. Солта, като необходим хранителен продукт, без който не може нито хората, нито животните, в древността е била смятана за благородно, изключително ценно вещество. Nil sole et sale utilius („Няма нищо по-полезно от слънцето и солта“), – казвали древните римляни.
„От всички потребности за живота на човека – казва Иисус, син Сирахов – главни са: вода, огън, желязо, сол, пшенично брашно, мед, мляко, гроздов сок, масло и облекло;“ (Сир. 39:32). Плутарх нарича солта благодат (χάρις), Омир ѝ прикачва епитета, божествена (θεῖον), а Платон нарича солта божествена субстанция (θεοφιλὲς σῶμα). Учениците на Христос (в широк смисъл) са също толкова необходими и ценни за света, колкото и солта.
По-нататъшните думи се разбират по два начина: или, както е на руски: „ако солта изгуби силата си, с какво ще я направите солена?“. – или: „ако солта изгуби силата си, с какво ще я осолиш, т.е. земята?“. Речта, която следва, показва, че става дума за солта, като руският превод следва да се смята за правилен. Възможността за загуба на силата на солта е била предмет на многобройни разсъждения сред екзегетите. Едни са се опитвали да докажат, че солта наистина може да загуби силата си, когато се смеси с други вещества, например с катран, или “изветрее”; други – че една сол може да бъде по-солена поради по-високата си чистота, а друга – по-малко. Някои, противно на цялата филология, разбират под солта „асфалт“, „поташ“ (калиев карбонат, бел.пр.), „селитра“ или се позовават на Плиний, който споменава salem inertem nec candidum (сол, която не действа и не блести).
И накрая, някои смятат, че Спасителят говори за невъзможен факт. Еврейският равин Иисус бен Ханания, когато атинските мъдреци го попитали: ако солта се разваля, как да я осолим, изразил противоположното мнение, че солта никога не може да стане безсолна (вж. Th. Zahn. Das Evang. d. Matt., p. 198).
За да разберем Христовото изказване, трябва да напуснем полето на химията, – просто защото Христос изобщо не спори по химически въпроси, а се позовава на един прост ежедневен (според някои дори “кухненски”) опит, известен на всички – когато солта се разваля по различни причини и поради негодност, се изхвърля.
В коментара си към този стих блаж. Йероним, който, както е известно, не е бил особено благосклонен към „градското“ духовенство, възкликва: caveant ergo doctores et episcopi potentes potenter tormenta sustinere; nihilque esse remedï sed majorum ruinas ad tartarum ducere (нека учителите и епископите се пазят: „а силните ще бъдат силно мъчени“, нищо няма да помогне, но покварата на висшите ще ги доведе до гибел). Но едва ли Спасителят е имал предвид тук само учителите и епископите.