Срв. Лука 6:22.
По отношение на този стих има голямо разночетене. В многобройни ръкописи и светоотечески цитати е добавено ῥῆμα, – ще кажат всяка лоша дума (εἴπωσι πᾶν πονηρὸν ῥῆμα).
В Тишендорф, Уесткот и Хорт, в Синайския и Ватиканския кодекс и в много латински преводи (също и във Вулгата) думата ῥῆμα (или съответстващата ѝ латинска) е пропусната. Но по смисъл няма почти никаква разлика с приемането или пропускането на ῥῆμα – в първия случай речта изглежда само малко по-ясна. По-нататък recepta, Тишендорф, Уесткот и Хорт, всички унциални (написани с главни букви) ръкописи (с изключение на D) приемат ψευδόμενοι. Тази дума е пропусната в много латински преводи и във Вулгата. В руския превод ψευδόμενοι е предадена като „да злословиш неправедно“. Такъв превод не само че малко отговаря на оригинала, но и сам по себе си е неточен, защото едва ли някой може да бъде справедливо злословен. Славянското „лжуще“ е съвсем точно, но в руския език е невъзможно тази дума да се изрази с деепричастие, което вероятно е било причината „лжуще“ да бъде заменено в руския превод с „неправедно“. Славянският превод, макар и точен, не е лишен от двусмислие: не е ясно дали “заради Мене” се отнася до “лжуще” или до “рекут всяк зол глагол”.
По-вероятно е изразът да се разбира в смисъл, че “заради Мене” се отнася до всички предходни глаголи – “похулят”, “изгонят”, “кажат каква да е лоша дума”. “Да се приписва ἕνεκεν ἐμοῦ (“Мене заради”) само на последния глагол не е препоръчително, защото и трите глагола в тези изречения, заместващи διώκειν (преследвам, гоня) в стих 10, еднакво се нуждаят от това допълнение” (Цан, 1905). Спасителят тук не говори за някакъв особен възможен случай (тогава би било „ако“ – ἐάν – вместо „когато“ в началото на стиха), а за обиди, преследвания, злословия, които действително предстоят на учениците, и нарича щастливи тези, които ще претърпят всичко това.