Една от най-дълбоките истини. Условието да видим Бога е чистотата на сърцето. Но терминът, използван за това виждане (όψονται – виждам, съзирам), се отнася до окото, означава оптическо зрение. Тъй като от други места в Писанието става ясно, че човек не може да види Бога, трябва да смятаме, че речта тук е фигуративна, а обикновеното виждане служи като образ на духовното. Това личи и от съчетанието на термините: “чистите по сърце” и “ще видят”. За да видим Бога, е необходима чистота на сърцето. Какво представлява чистотата на сърцето? Това е състоянието на човека, когато сърцето му, източникът на неговите чувства, не е помрачено от никакво затъмняващо влияние на порочни страсти или греховни дела. Между абсолютната, или пълната, и относителната чистота на сърцето има много промеждутъци, в които има получистота, полусъвършенство, както при очите. Способността на човека да вижда (духовно) Бога се увеличава с очистването на неговото сърце, на неговата съвест. Чисто сърце = чиста съвест. Въпреки че идеята за способността да се вижда Бог е съществувала в древността (срв. Пс. 23:4-6), среща се например няколко пъти у Филон, но не сме открили примери, че виждането на Бога, както в Новия завет, да е поставено в зависимост от чистотата на сърцето (срв. Евр. 10:22).