(Срв. Лук. 4:8)
Независимо от краткостта си, думите на Христос (особено на гръцки) са изпълнени с енергия и сила. ‘Υπαγε на гръцки е по-силно, отколкото „махни се“, и означава „далеч от Моите очи“. Силата на изкушението предизвиква окончателното и гневно отстраняване на сатаната. Прибавката ὀπὶσω μου, което означава „зад Мен“ или почти „следвай зад Мен“, която се съдържа в някои сравнително неважни кодекси и се потвърждава от мъченик Юстин (Dialogus cum Tryphone, 103:6), Атанасий Александрийски, Йоан Златоуст, Теофилакт Охридски и други, макар, следователно, и да е много древна, се счита за добавена от други места на Новия Завет (Мат. 16:23; Марк 8:33). Ориген направо казва, че тя не следва да се прибавя (χωρὶς τῆς ὀπίσω μου προσθήκης). Игнатий, Йероним, Евсевий и други я пропускат. Тя не присъства в най-важните кодекси – Синайския и Ватиканския. Най-вероятно тези думи са били пропуснати в първоначалния текст. Това предположение се подкрепя от това, че подобни думи към Петър (с прибавката ὀπίσω μου) не означават заповед да се махне от Христа, но само – да не застава на пътя Му и да не пречи на Неговите намерения. Оттук, ако подобна заповед била дадена на дявола, то той не би бил прогонен, но или би могъл, или е трябвало да последва Христа. Дяволът е отстъпил от Христа само до време, но е твърде невероятно Христос да заповяда дяволът непрестанно да Го следва.
Текстът в отговора на Христос е взет от Второзаконие (Втор. 6:13). В превода на Седемдесетте това място се чете: „От Господа, твоя Бог ще се боиш и само Нему ще служиш“. Буквално от еврейски: „Бой се от твоя Йехова Елохим и Нему служи (бъди раб)“. Имайки предвид тази разлика, едни мислят, че текстът е преведен в свободен превод от еврейски, други – че е взет от превода на Седемдесетте с малки изменения. Откъде наистина е бил заимстван текстът е трудно да се реши. По-вероятно от превода на Седемдесетте. В Библията разглежданият текст е приведен почти редом с другия, посочен от Христос във второто изкушение и има смисъла, че Израил трябва да служи на Господ Бог (Йехова Елохим), и само на Него да се покланя. Следователно, и в разглежданото място на Евангелието става дума не за Иисус Христос, но за Бог Отец и смисълът е, че вместо да се покланя на дявола, Иисус Христос трябва да се покланя на Бога и да Му служи. Но в преносен смисъл тези думи биха могли да се отнасят и за дявола. Спасителят сякаш му казва: ти Ме изкушаваш да се поклоня на тебе и да ти служа, но ти самият трябва да се покланяш и да служиш на Бог. А тъй като пред дявола е бил Бог, равен на Отца и Духа по същност, то думите на Христос могат да имат и такъв смисъл: Вместо Аз да се покланям и да служа на тебе, ти сам трябва да се покланяш и да служиш на Мене. Блажени Йероним в своето тълкувание кратко и ясно изказва тази мисъл: „дяволът, който казва на Спасителя: ако, паднал, ми се поклониш, чува противоположното, че той самият трябва да Му се поклони като на свой Господ и Бог“.