Срв. Лука 4:5-7
В някои кодекси стои в минало време „казал“ или „говорил“ (εἶπεν). За да разберем смисъла на това изкушение, необходимо е да разсъждаваме не толкова за това, което принадлежало на дявола, но за това, което принадлежало на Христос.
Обяснявайки връзката на кръщението с изкушението ние казахме, че кръщението от страна на Христос е било акт на подчинение на Йоан и приемане на вид на раб. Изкушението е било, така да се каже, продължение на кръщението, било преход от външното потапяне във водите на Йордан към вътрешното кръщение, което се състояло в молитва и пост. На последното стъпало на това вътрешно кръщение робското състояние и робският вид на Христа достигнали до крайната си степен. Той нямал дори и хляб, с който да утоли своя извънмерен глад. Първото изкушение имало вид на грижа от страна на дявола за тялото на Христа. Човек, който е бил гладен, знае колко привлекателен е за гладния дори камъкът, превърнат в хляб. Но такова изкушение се оказало твърде малко и било отхвърлено.
В следващите изкушения привлекателното постепенно се засилва. Привлекателното за гладното тяло се заменя с привлекателното за духа. На последното стъпало се предлага това, което във висша степен е привлекателно за гладния човек. Истина е, че за богатството понякога привлекателна е бедността, но така става само в редки случаи, когато има пресищане. А за бедния и гладен роб винаги е привлекателна самата идея за господство, щастие и благополучие. Тук става дума не само за насъщния хляб, но за изобилието.
По такъв начин третото изкушение много ясно се разкрива като следствие на първото. Несъмнено нито един обикновен човек, дори в по-добро състояние от това на Спасителя, не би устоял пред подобно изкушение. Той би се поклонил на дявола и, което е по-удивително от всичко, би намерил за възможно да се оправдае. Хиляди, дори милиони хора просто си мечтаят за подобно поклонение. По този начин и тук ние се срещаме с плюсове и минуси, но величините, поставени при тях, далеч не са близки и несъразмерни. От страната на Христос е бил минусът на всяко житейско благополучие. От страната на дявола е имало положителна величина, и дори тя да не е особено голяма и да не се отличава с абсолютен характер, то и тогава би могла да бъде привлекателна за лишения от всякакво имущество и страдащ Господ. Страдащият раб, именно поради самото това страдание, е бил Господ (Κύριος), Той господствал по силата на самата възприета от Него идея за служение, а дяволът бил роб. В това се състояла логическата несъстоятелност на изкушението и то било отхвърлено.