Думата „също“ е употребена тук не в смисъл „но“, но в смисъл „още“, „освен това“. Характерът на опровержението е различен от този при първото изкушение. При първото изкушение мисълта, която дяволът внушавал на Спасителя, е била собствена мисъл на дявола и затова е естествено тя да бъде опровергана с думите на Свещеното Писание. Да се употреби същият метод за опровергаване при второто изкушение би означавало да се опровергае Свещеното Писание. Текстът, избран от дявола, бил сам по себе си верен; вярно било и неговото прилагане спрямо хората и към Самия Спасител, макар и не при същите обстоятелства, в които се намирал Той. Лукавото било това, че този текст бил представен като средство за изкушение. Затова Христос, без да опровергава думите на дявола сами по себе си, посочва само характера на неговата постъпка или действие. С думи на Свещеното Писание не е правилно се изкушава Бог, Който е дал това Писание и му е предал Своя Божествен авторитет. Тоест в дадения случай Христос не опровергава Писанието, но го тълкува.
Текстът, приведен от Спасителя, е заимстван от Второзаконие (Втор. 6:16) и съдържа в себе си напомняне на евреите за изкушенията (ропота, възмущенията и други), с които те са изкушавали Бог в Маса, местност на Синайския полуостров. При Матей и Лука (Лука 4:12) текстът е даден с напълно еднакви изрази и по-скоро е сходен с текста на Седемдесетте, отколкото с еврейския, при това последната добавка в еврейския текст и при Седемдесетте „както си изкушавал ти в изкушение“, в Евангелията е пропусната. Последната дума „изкушение“ (на еврейски „маса“) означава и „изкушение“, и наименование на местност.