Срв. Лука 4:9-11
За да разберем правилно тези думи, нека ги перифразираме, като поставим вместо “Син Божи” званията на някакви други високопоставени лица, например: ако ти си цар, пророк, свещеник и т.н., то хвърли се долу. Ако подобно предложение бе направено на обикновени хора, поставени на някое високо място, и ако няма никаква необходимост да се хвърлят долу, дори и да е безопасно, то те просто биха посочили липсата на логика в подобно предложение. Ако някой е цар, пророк, свещеник или някакъв друг сановник, дори просто притежаващ някакви особени сили човек, то защо му е се хвърля долу?
В изкушението на дявола тази липса на логика е силно замаскирана и е подкрепена с позоваване на думите на Свещеното Писание, очевидно, казани в отговор на предишното слово на Спасителя: γέγραπται (писано е), което дяволът тук повтаря. Синът Божи е трябвало да притежава и е притежавал чудодейна сила и трябва да я разкрие. Преди да извърши други чудеса, Синът Божи трябва да изпита, да провери съществуването на чудодейната сила върху Самия Себе си. За проверката, за изпитването, е избрано действително такова чудо, което и по разбиранията на древните, а и по нашите, би се сторило чудо на чудесата, свръхестествено и затова убедително за всички – чудо, което би се равнявало на унищожаване на всички закони на гравитацията. За Сина Божи това е възможно и безопасно.
„Защото писано е: на Ангелите Си (Бог) ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“. Руският текст е преведен буквално от гръцки, с изключение на думата „понесат“, която в гръцкия текст означава собствено „повдигнат“ (ἀροῦσιν). Текстът е взет от 90-ти псалм (Пс. 90:11–12), който по превода на Седемдесетте се чете буквално така: „защото ще заповяда на Ангелите Си (Своите) за тебе, да Те опазват (запазят, оградят) във всички Твои пътища: ще Те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си“. Матей пропуска думите „да те опазват във всички Твои пътища“, а Лука – „Твои пътища“. Ако в гръцкия превод на Седемдесетте са зачеркнати пропуснатите от евангелиста думи и не се обръща внимание на съединителният съюз „и“ (καί) и на ἀροῦσιν вместо ἀροῦσι, то между текста на Седемдесетте и Матей не може да се забележи никаква разлика.
Като погледнем отново еврейския текст, ще намерим, че той се чете буквално така: „защото ще заповяда на Ангелите Си за Тебе, да Те опазват във всички Твои пътища: ще Те повдигнат (от еврейски «наша») на ръце, да се не спънеш о камък с ногата Си“.
Тези текстове са толкова сходни помежду си, че е трудно да се реши какъв текст е следвал евангелистът. Но най-вероятно това е бил текстът на Седемдесетте. В Пс. 90:11-12 не се казва нищо за поставянето на високо място, за падането оттам и опазването от страна на ангелите.
При бързия прочит на тези стихове се вижда, че дяволът неправилно е приложил текста към обстоятелствата, в които се намирал Иисус Христос. Забележително е, че Господ не смята тук за необходимо да разкрие някаква логическа грешка и неправилност на мислите, но отблъсква изкушението само с текст, който изглежда да няма директно отношение именно към второто изкушение, но който еднакво се отнася към всички останали изкушения.