(Ср. Лука 4:4)
„Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста“. Нека отначало да обясним, доколкото е възможно, какъв смисъл биха могли да имат тези думи, първите казани от Спасителя след кръщението. Тялото не може да се храни или да се изхранва само по себе си, то, така да се каже, предава сведения за своите нужди и потребности на духа и само при неговата помощ получава необходимото за своето продължение и съществуване. Духът промисля за тялото и за неговите потребности, то би погинало без такъв промисъл. Изкушавайки Христос, дяволът се обърнал, следователно, не към главния източник на човешкия живот. Желаейки да постигне своята цел, той се обръща към раба (тялото) вместо към неговия господар (духа), и изкушава тялото да придобие власт над своя господар, да го покори на своята воля. Но такъв порядък не бил нормален. Не духът се намира в зависимост от тялото, а тялото от духа. За да бъде живо тялото, е било необходимо духът да бъде жив. Но животът на духа не зависи от телесната храна. Само така изглежда. Духът се храни с друга храна. Тъй като образът и подобието Божие се заключават не в тялото, а в човешкия дух, то и храната, която храни духа, се подава от Бога – това е Божието слово. Дяволът представя човека преди всичко като телесно същество, а Спасителят представя човека като духовно същество. Господ сякаш забравил за храната на тялото, хранейки Своя дух, а дяволът забравил за храната на духа, изразявайки външна грижа за тялото. Грешката била разкрита и изкушението отблъснато.
Христовият отговор на дявола е взет от Втор. 8:3. Според превода на Седемдесетте това място се чете буквално така: „за да ти възвести, че човек ще живее не само с единия хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста, ще живее човек“. Буквално от еврейски: „че човек не с единия хляб живее, че с всичко, което излиза от устата на Яхве, човек живее“. Руският текст във Второзаконие (както и българският, бел. пр.) се различава както от гръцкия, така и от еврейския и е най-близък до латинския текст Вулгата.
Трудно е да се каже по какъв текст е приведен цитатът в разглежданият стих на Матей. Но е сигурно, че Матей отстъпва тук и от еврейския текст, и от превода на Седемдесетте, което става ясно и от това, че „живее човек“, което е повторено и в гръцкия, и в еврейския текст, при евангелиста не се повтаря. Но оригиналният и точен смисъл на оригинала в Евангелието е запазен, като вместо еврейското „живее“, е казано „ще живее“, както е при Седемдесетте.
Във Второзаконие Моисей напомня на народа за неговото странстване по пустинята и казва, че там Бог „те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана… за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко [слово], което излиза из устата на Господа“. По какъв начин живее човек с Божието слово, е показал животът на евреите в пустинята. Независимо от глада Израил останал жив, защото Господ му заповядал да живее, и в случаите на нужда, по Божието слово, слизала манна. Следователно и за Спасителя не е било необходимо да се грижи за хляба, Бог ще Му даде храна, когато това бъде необходимо. Той няма да умре, ако и да не превърне камъните в хлябове. При Лука тези думи са предадени по-кратко.