(Вж. Лука 2:7)
В този стих трябва да обясним преди всичко думите “докле“, буквално “докато”, в славянския превод “дондеже”, на гръцки език „ἕως οῦ“. Според древните и новите тълкуватели думата няма значение на: “преди, следователно след” (срв. Бит. 8:7; Пс. 89:3 и др.). Правилното обяснение на този стих е, че евангелистът говори само за времето “преди” раждането на Младенеца, а за времето след това не говори и не разсъждава. Изобщо “това, което е било след раждането, е оставено за теб да прецениш сам” (свети Йоан Златоуст).
Думата “първороден” липсва в Синайския и Ватиканския ръкописи. Но в други ръкописи, по-малко важни, но многобройни, тази дума е добавена. Тя се среща и в Евангелието на Лука (Лука 2:7), където няма разночетения. Тя също така означава първи и последен, но не винаги. В някои случаи първият син е последван от други.
„Му нарече“ – изразът се отнася за Йосиф. Той кръщава детето според заповедта на Ангела и по силата на авторитета си на законен, макар и не естествен баща (вж. Лука 1:62-63).