Думата “всички” стои най-близко до поколенията, които Матей брои от Авраам до Давид. В следващите изрази на този стих, когато изчислява по-късните родове, евангелистът не повтаря тази дума. Следователно най-простото обяснение на думата “всички” изглежда следното. Евангелистът казва: “всички”, споменати от мен в това родословие, “родове от Авраам до Давид” и т.н. Числото 14 едва ли е било свещено число сред юдеите, макар че е било съставено от повтарящото се свещено число 7. Възможно е да си помислим, че евангелистът, след като е преброил четиринадесет рода от Авраам до Давид, както и от Йехония до Христос, е искал да покаже известна закръгленост и правилност в броенето на родовете, затова е приел числото 14 и за средния (царски) период на своето родословие, като за тази цел е пропуснал някои поколения. Този подход е донякъде изкуствен, но е в съответствие с обичаите и мисленето на евреите. Нещо подобно има и в Битие 5:3 и следващите стихове, в Бит. 11:10 и по-нататък, където от Адам до Ной и от Ной до Авраам са преброени до 10 рода. Под “родове” се има предвид поколенията от баща към син.

Така родословието на Христос според Матей може да се представи по следния начин:

  1. Авраам. Исаак. Яков. Юда. Фарес. Есром. Арам. Аминадав. Наасон. Салмон. Вооз. Овид. Йесей. Давид.
  2. Соломон. Ровоам. Авия. Аса. Йосафат. Йорам. Озия. Йоафам. Ахаз. Йезекия. Манасия. Амон (Амос). Йосия. Йоаким.
  3. Йехония. Салатиил. Зоровавел. Авиуд. Елиаким. Азор. Садок. Ахим. Елиуд. Елеазар. Матан. Яков. Йосиф. Иисус Христос