Мнозина съдят твърде неразумно за тези деца и се възмущават от несправедливостта на тяхното избиване, като при това едни изразяват своите съмнения доста скромно, а други с голяма дързост. И тъй, за да спрем дързостта на едните и да разрешим съмнението на другите, изслушайте с търпение моето кратко размишление по този предмет.

Ако порицават това, че избиването на децата е допуснато от Промисъла, нека да порицават същото и при смъртта на воините, които пазили апостол Петър. Както тука, след бягството на Младенеца, се избиват други деца вместо търсеното, така и там, когато ангелът освободил апостол Петър от тъмницата и веригите, един също такъв и по име, и по нрави тиранин, като не намерил апостол Петър, вместо него предал на смърт воините, които го пазили.

Какво друго по-удовлетворително решение може да се даде от това, че не Христос бил причина за смъртта на децата, а жестокостта на царя? Също така и не апостол Петър бил причина за смъртта на воините, а безумието на Ирод.