Затова нека новият народ, който е призован към вечно наследство, свободно да ползва словото на Новия завет и да казва: „Отче наш, Който си на небесата“, т.е. мястото, където царуват светостта и правдата. Защото Бог не съществува пространствено. Небесата могат да бъдат в известен смисъл „по-висши“ тварни тела на света, дори и да остават сътворени, и затова не могат да съществуват извън някакво пространствено място. Но вие не мислете за [тези думи на молитвата] пространствено, сякаш птиците са по-близо до Бога, отколкото ние. Не е написано, че „Господ е по-близо до високите хора“ или „по-близо до онези, които живеят на по-високи хълмове“. А е писано: „Господ е близо до съкрушените по сърце и спасява съкрушените по дух“, тоест, близо е до онези, които са смирени.