Лицемерът е човек, който както в Църквата, така и във всекидневния човешки живот иска да изглежда такъв, какъвто не е. Защото той се преструва, без да проявява праведност, защото вярва, че цялата му печалба е в човешката слава, която дори лицемерите могат да спечелят, като заблуждават онези, пред които изглеждат добри и чрез които се прославят. Но такива нямат награда от виждащото сърце на Бога, освен наказанието за измама. Защото те вече са получили, казва той, от хората своята награда. И за тях най-справедливо ще бъде казано: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. Защото произнасяхте Моето име, а делата Ми не вършихте“. Следователно онези, които правят милостиня само за да се прославят пред хората, вече са получили наградата си, а ако не се прославят пред хората, то те го правят, за да се прославят, както бе обсъдено по-горе. Защото онзи, който постъпва правилно, не бива да [търси] похвала от хората, а самата похвала трябва да следва онзи, който постъпва правилно, за да могат онези, които могат да подражават на това, което се хвали, да преуспяват, а не за да може онзи, който е хвален, да смята, че те са му от някаква полза.

За проповедта на планината