Законът е наложил наказание за престъпване на клетва, така че благоговението пред тайнството на клетвата да възпира опитите за нарушаването й и в същото време грубият и самохвален народ да има често напомняне за своя Бог благодарение на клетвата. Но вярата е отменила обичая на клетвите, като е установила делата на нашия живот да се извършват в истина, и, като унищожи действието на лъжата, тя ни е предписала да говорим и да слушаме в простота (тоест, да бъде това, което е било, и да не бъде това, което не е било, доколкото между “да” и “не” се открива място за лъжа, а което е повече от това, то е от лукавия (Мат. 5:37). Следователно онези, които живеят в простотата на вярата, нямат нужда от обичая на клетвите, защото за тях винаги е това, което е, и не е това, което не е ,  поради което всяка тяхна дума и действие е извършено в истина.

Коментари върху Евангелието от Матей