О, благост! О, преизобилно човеколюбие! Господ презира поклонението към Самия Него заради любовта към ближния, показвайки, че дори предишните Му заплахи не идват от неприязън или желание да накаже, а от голяма любов. Защото какво може да бъде по-кротко от тези думи? „Нека да има – казва Той – преграда за твоето служение към Мен, но само да пребъдва любовта ти, защото примирението с брата ти вече е жертва“. Затова Той не казва:  „помири се след принасянето на дара или преди принасянето на дара“, а изпраща да се примириш с брата, когато дарът вече е положен и жертвата вече е започнала. Той не заповядва да се отнеме приносът, нито да се примири преди приноса, а да бяга към брата си, оставяйки дара пред олтара.

Заради какво и защо Той заповядва такова нещо? Струва ми се, че Той е искал и е имал предвид две неща: първо, както вече казах, искал е да покаже, че цени високо любовта, че я смята за най-голямата жертва и че не би приел материална жертва без нея; и второ, искал е да покаже необходимостта и задължението за помирение. Всъщност този, на когото е заповядано да донесе дар не преди да се е помирил, със сигурност ще побърза да се помири, дори и да не е от любов към ближния, но поне за да не остане жертвоприношението незавършено.