Той осъжда праведността на книжниците и фарисеите, защото те не търсят вяра в божественото обещание, а търсят човешка похвала и светска слава. Имаме примера на гордия и надменен фарисей, който, както си мислел, изтъквал на показ заслугите на своя на праведност; безсрамно, с надменен дух, с горделиви думи хвалил себе си пред Бога. Следователно книжниците и фарисеите пазят видима праведност не за да угодят на Бога, а за да придобият човешка слава, земна печалба и временни ползи. И затова Господ ни призовава да бъдем над тази прословута праведност на човешката слава чрез делата на небесната праведност и заслугите на вярата.
Трактат върху Евангелието от Матей