Учителят трябва да бъде украсен с всички добродетели. Той трябва да бъде нищ, за да може свободно да изобличава алчността. Трябва постоянно да въздиша и плаче за своите или чуждите грехове, за да засрами онези, които грешат, без да се замислят, както и тези, които като съгрешат, не скърбят за своите прегрешения. Затова нека въздиша и ридае, за да покаже, че за верните този свят е тежък и пълен с опасности. Учителят трябва да бъде гладен и жаден за правда, за да има силата и увереността да подбужда ленивите със словото Божие или с бича на порицанието към добродетел или четене на Писанието, като ги подбужда повече с пример, отколкото с думи. Трябва да бъде кротък, управлявайки Църквата, по-често да прощава, отколкото наказва, за да не предизвиква страх, а любов. Трябва да бъде милосърден към другите, към себе си суров, за да възложи именно на себе си тежкия товар на правдата, а на другите – лекия. Трябва да бъде чист по сърце, не само за да не се намесва в светските дела, но и изобщо да не мисли за света.

PG 56:684-85