Той нарича чисти по сърце тези, които, като са отхвърлили сквернотата на греха, очистили са себе си от всяка нечистота на плътта и са станали угодни на Бога с дела на вярата и праведност, както казва Давид в псалма: “Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място? Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно” (Пс. 23:3 – 4). С пълно основание и Давид, знаейки, че Бог може да се види само с чисто сърце, така се моли в псалма: Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:10). И така, Бог нарича блажени чистите по сърце, които с чист разум и безупречна съвест живеят във вяра в Бога и в бъдещото Царство Небесно ще се удостоят да видят Бога на славата “смътно като през огледало, а тогава – лице с лице” (1 Кор. 13:12), както е казал апостолът.