Ако трябва да дадем някое смело тълкувание, то ми се струва, че Господ чрез словото за добродетелта и правдата предложил като храна на слушащите Самия Себе Си, Който стана за нас премъдрост от Бога, праведност и освещение, и изкупление (1 Кор. 1:30), а също и хляб, слязъл от небесата (Иоан 6:50), и жива вода (Иоан 4:10 – 11). Като изповядва жаждата си за тази вода, великият Давид казва в един от своите псалми: “Душата ми жадува за Бога живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!” (Пс. 41:3). Ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам” (Пс. 16:15). Ето това е, което (поне по мое съждение) истинската добродетел и непримесеното с нещо по-лошо благо, тоест Самият Бог – покриващата небето добродетел, както ни казва Авакум. (срв. Ав. 3:3)

Фрагменти