Несъмнено се има предвид земята на живите, за която е писано: “вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите” (Пс. 26:13). Тази земя, както казват някои, докато пребивава в сегашното си състояние, е земя на мъртвите, защото подлежи на суета. Но когато от поробващото тление тя премине към свободата на славата на синовете Божии (Рим. 8:21), тогава ще стане земя на живите, така че безсмъртните да наследят безсмъртие. Чел съм и друго обяснение, а именно сякаш небето, където ще обитават светиите, се нарича земя на живите, и тази земя, която за нашето низше обитаване представлява небе, а за тях – висшето небе се явява земя. Други казват, че нашето тяло пребивава на земята и докато то подлежи на смърт, то тази земя е земя на мъртвите, а когато получи друга форма и стане подобно на тялото на Христовата слава, то ще бъде земя на живите. И нея, вечната, ще наследят вечните, духовната и святата – духовните и светите.

PG 56:618-20.