Смятам, че това е земята, за която се говори в псалмите: “Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите” (Пс. 141:5). Защото тя обозначава определена твърдост и неизменност на вечното наследство, където душата чрез добро разположение все едно че намира покой на своето място, както тялото на земята, и където душата се храни от своята храна, както тялото от земята. Това е покоят и животът на светиите. Кротки са тези, които отстъпват пред нечестивите и не се противят на злото, но побеждават злото с добро. Затова далече от кротостта са тези, които спорят и се сражават за земните и преходни неща. Блажени са кротките, защото те ще наследят земя, от която не могат да бъдат изгонени.

За проповедта на Господа на планината