Кроткият не разпалва злото и не се раздразва от злото, и причината за греха няма сила над него, както и той никога не става причина за съгрешение за другия. Той е по-скоро съгласен да понесе обида, отколкото да я причини. Защото ако човек не се съгласи да претърпи вреда, когато го обиждат, то никога не би могъл да бъде без грях: точно както на полето никога не липсват плевели, така и в света никога не липсват подстрекатели. Следователно, този е наистина кротък, който, когато е обиждан, не помисля да върши зло и не върши.

PG 56:681