Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно. Господ учи, че трябва да се отхвърли славата на човешкото честолюбие, и дава като пример думите: “Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш” (Мат. 4:10). Когато Той предвъзвести чрез пророците, че ще избере смирен народ, боящ се от Неговите слова, той положи началото на съвършеното блаженство в духа на смирението. По този начин Той определи, че живеещите в смирение са хората, които помнят, че притежават Небесното Царство. Нито един не притежава нещо, което да е негово собствено, но на всички по дара на единия Отец са дадени еднакви възможности и условия за влизането в живота, а също и средствата да се ползват от тях.