Нима Господ не можеше да поучава там, където хората вече се бяха събрали? Но Той се изкачва на планината по две причини. Първо, за да изпълни пророчеството на Исайя, който казва: Ти, който носиш благи вести на Сион, изкачи се на високата планина! (Ис. 40:9). И второ, за да яви тайната на благочестието (1 Тим. 3:16). Неговото изкачване на планината означава височината на добродетелите.

Защото Той се изкачи на планината, за да ни покаже, че онзи, който учи на Божията истина, трябва да бъде на висотата на духовните добродетели, също както и онези, които го слушат. Нека този, който поучава, да бъде пример за собствените си думи, за да може да поучава повече с дела, отколкото с думи, както казва апостолът в посланието си до Тимотей: „Бъди образец за верните” (1 Тим. 4:12).

Но тези, които ходят в долините на земния живот, които се препъват в тъмни пътеки и говорят по различен начин, такъв нито другите поучава, и сам себе си наказва. Защото е невъзможно, стоейки в долината, да се говори от планината; но където човек стои, там говори, и където говори, там стои.

PG 56:679.