“И завежда Иисус в светия град”. Когато чуеш, че се казва “Той беше заведен от дявола”, не мисли, сякаш дяволът е имал сила да води Христос, но се удиви на Христовото търпение, защото Той се снизил, за да Го заведе дяволът. Следователно в това, че Господ вървял след него, се крие не слабост, а търпение; а в това, че дяволът Го водил след себе си, се крие не сила, а гордост. Защото, като не разбирал доброволното подчинение на Христос, той Го водел сякаш против Неговата воля.  Христос беше воден, за да не се подчиним ние на волята на дявола.