За знаещия е ясно, че преди да получи манната, която е небесна храна, е нужно [човек] да страда и гладува, за да изтощи като храна своята тлъстина. Защото така е писано: “И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, в пустинята ето вече 40 години, за да те смири, да те изпита и узнае какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му или не. Той те смиряваше, мъчеше те с глад и те хранеше с мана, която ти не знаеше, и не знаеха и твоите бащи, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но човек живее с всяко слово, което излиза от устата на Господа” (Втор. 8:2-3).

Фрагменти, 63