Изповедта на греховете е свидетелство за съвест, която се бои от Бога. Защото този, който се бои от Божия съд, няма да се посрами да разкрие греховете си, а този, който се срамува, не се страхува. Защото истинският страх освобождава от всякакъв срам. Изповедта изглежда позор тогава, когато не вярват в наказанието на бъдещия съд. Нима не знаем, че на изповедта е присъщ срам, а да се срамуваш от това е тежък грях? Но именно Бог и заповядва да изповядваме греховете си, за да изпитаме вместо наказание чувството на срам. Защото само по себе си това е донякъде съд. О, милосърдие Божие – на Този, Когото толкова често прогневяваме! Вместо наказание Той се задоволява с един срам.

Тълкувание на Матей, PG 56:650