Ако всички, които приеха истинската Светлина, която просветява всеки човек, идващ на света (Йоан 1:9), не я приеха поради това, че са от Бога (защото ако я бяха приели, понеже са от Бога, нямаше да бъде написано за тях: „А на всички, които я приеха, даде им власт (ἐξουσίαν) да станат Божии чеда, на онези, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:9), то е явно, че тези, които не са от Бога, преди да приемат истинската Светлина, нямат никаква власт да станат [сами] Божии чеда. И когато я приемат, още не стават Божии чеда, но получават власт чрез приемането на Светлината да станат Божии чеда.

Едва когато станат от Бога, те започват да чуват думите Му, не просто вярвайки, но и по-задълбочено разбирайки делата на благочестието. А тези, които не се стремят да станат такива, не стават Божии чеда, нито са от Бога, и затова не чуват думите Му и не разбират Неговата воля. Те остават в положението си преди да станат Божии чеда, като такива, които само са повярвали, слуги на Бога, поради това че са приели духа на робството в страх и не са се постарали да напреднат и израснат, за да приемат и духа на осиновяването, чрез който онези, които го имат, викат: „Авва, Отче“ (Гал. 4:6).