Като по различни начини им посочва съвършената суета и пълната безполезност на тяхното хвалене с родството си с Авраам, Иисус иска да ги насочи да търсят истинското и угодното на Бога благородство. Бог не гледа по плът, както сам Спасителят наш Христос казва: „Плътта не ползва нищо“ (Йоан 6:63). … Но по какъв начин ние, които сме от земята и сме създадени от кал, според написаното, можем да се наречем род на Владиката на всичко, както казва Павел: „ние, бидейки род Божий“ (Деян. 17:29)? Несъмнено е, че станахме сродни Нему по плът чрез тайнството на въплъщението на Христос. Но истинността на това може да се види и в друго. Ако сериозно мислим и разсъждаваме за това, което Му е угодно, и като живеем благочестиво, ние ще се наречем синове на Бога, Който е над всичко. И като насочваме, доколкото можем, ума си към това, което Му е угодно, така ставаме истински сродни Нему по подобие и най-точно сходство с Него.