Неверието [им] се проявява както в думите, така и в дързостта и неуместната откровеност. Защото си мислеха, че заради родствената си връзка имат право с откритост да разговарят с Него. И макар исканията им да изглеждаха като на приятели, думите им бяха изпълнени с горчивост. Тук те Го укоряват и в малодушие, и в честолюбие. Казаното „никой не върши нещо скришом“ съдържа укор за страхливост и едновременно подозрителност към делата Му. А след това добавят: „когато сам иска да бъде известен“, което е обвинение в честолюбие.