Както, ако някой притежава голямо богатство, слуги и деца, той дава една храна на слугите, а друга на собствените си деца, родени от неговото семе (защото децата наследяват бащата и ядат заедно с него, уподобени на своя баща), така и Христос, истинският Господар, Който е създал всичко, храни злите и неблагодарните. Но Своите деца, които е родил от Своето семе и на които е дал от Своята благодат, в които се е изобразил Господ, Той отглежда и храни с различна отмора, храна, ястие и питие, отличаващи ги от останалите хора. Тези деца, които пребивават със своя баща Иисус, за тях Господ казва: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мен, и Аз в него, и смърт няма да види.“ Защото онези, които имат истинското наследство, са родени като синове от Небесния Отец и живеят в дома на техния Отец, както казва Господ: „Слугата не пребъдва в дома завинаги, но синът пребъдва завинаги.“

Затова, ако и ние желаем да се родим от Небесния Отец, трябва да направим нещо повече от останалите хора – да покажем усърдие, усилие, ревност, любов, добродетелен живот, да пребъдваме във вяра и страх [Божий], като желаещи да се удостоим с такива блага и да наследим Бога. „Господ е дял от моето наследие и моята чаша.“ (Пс. 15:5).

И така, виждайки доброто намерение и търпението ни, Господ показва своето милосърдие, и като ни очисти от сквернотата на греха и от вечния огън, който е в нас, ни прави достойни за Царството.

50 духовни беседи, слово 13