Този, който се удостои да има постоянно в устата си възхвалата на Бога (Пс. 33:2), който отваря устата си и вдишва духа на живота (Пс. 118:132), се стреми все по-усърдно да прави това с всеки изминал час, за да бъде способен да приема още по-изобилно словото на живота, което е хлябът, слизащ от небето (Йоан 6:50), за който е казано: „Отвори широко устата си, и ще ги изпълня“ (Пс. 81:10).

Удостоеният от Бога да стане такъв, може завинаги да положи във водителната сила на душата си отпечатано и запечатано понятието за Бога; може също така винаги да се радва според апостолското обещание, да се моли непрестанно, за всичко да благодари (1 Сол. 5:17), да прави всичко за слава Божия, и когато яде, и когато пие – бидейки хранен и укрепван постоянно от хляба на живота.

Второ богословско слово, срещу тези, които искат да богословстват без Духа