Евангелистът обръща внимание на това, че Христос не се явява веднага, след като те отплуват, нито в началото на опасността за тези в лодката, а когато вече са се отдалечили на много стадии от сушата. Защото благодатта на Спасителя не идва веднага при нас с началото на обстоятелствата, които ни смущават, а когато страхът достигне връхната си точка, опасността изглежда вече неудържима и ние се намираме в самия център на бурните вълни на бедите. Тогава Христос се явява неочаквано, намалява страха, избавя от всяка опасност и с неизразима сила преобразява страшното в спокойствие, а тревогата – в радост.