Ако в слушането и вярването има вечен живот, то колко повече в разбирането? Но стъпката към нашето благочестие е вярата, а плодът на тази вяра – разбирането. Не е казано: който вярва в Мен, а който вярва в Този, Който Ме е пратил. Защо трябва някой да слуша Неговото слово, а да вярва в Друг? Не иска ли с това да каже, че Неговото слово е в Мене? И какво означава: слуша словото Ми, но чува Мен? Това значи: Вярвайте в Онзи, Който Ме е пратил; Който вярва в Него, вярва и в Неговото слово, т.е. в Мен, защото Аз съм Словото на Отца.