Жената тук е образ на Църквата, която все още не е оправдана, но е на път да стане. И това е част от приликата, че тя идва от чужд народ. Самаряните бяха чужденци, макар да бяха съседи, и по същия начин Църквата трябваше да произлиза от езичниците и да бъде чужда на еврейския род. А жадуваше ли Иисус за нейната вяра?

Юдеите дори не искаха да използват техните [на самаряните] съдове. Затова жената се учудила да чуе, че един евреин иска да пие от нейния съд; нещо, което е толкова противно на еврейските правила. Обаче Този, Който поиска да пие от съда на жената, жадуваше за нейната вяра: „Ако знаеше Божия дар или Кой е Този, Който ти казва: дай Ми да пия, щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода“. Той ѝ дава да разбере, че не е имал предвид водата, която е поискал, а че знаейки нейната вяра, е пожелал да утоли жаждата ѝ, като ѝ даде Светия Дух. Защото така трябва да тълкуваме и живата вода, която е дар Божий; както казва Той: „Ако познавахте дара Божий“.

Живата вода е тази, която извира от извор, за разлика от тази, която се събира в езера и цистерни от дъжда. Ако и изворната вода застои, т.е. събере се на някое място, където е съвсем отделена от извора си, тя престава да бъде жива вода.