Би било полезно да обясним произхода на самаряните и как са получили името си. Имало една планина, Сомор, наречена на името на човека, който я притежавал, както казва и Исаия: И глава на Ефрем е Соморон (Ис. 7:9) Онези, които живеели край тази планина, отначало не се наричали самаряни, а израилтяни. Когато съгрешили срещу Бога, те били предадени в ръцете на асирийците по различни поводи (вж. IV Цар. 17:6-7). Накрая асирийският цар се нахвърлил върху тях, когато те подготвяли въстание, пленил ги и опасявайки се от продължителен бунт, не им позволил повече да останат там. Той ги прогонил сред вавилонците и мидийците, а оттам довел езичници от различни места и ги заселил в Самария. … Старейшините обяснили, че Богът на Израил бди над това място и няма да позволи на никой, който не познава законите Му, да живее там. Царят направил, както му казали, и изпратил един свещеник да научи варварите в Самария на Божия закон. Те обаче не приели всички божествени книги, а само петте книги на Мойсей: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Не се отказали напълно и от безбожието си, но в по-късните години се отказали от идолите си и се поклонили на Бога. Когато юдеите най-сетне се завърнали от плен, те винаги се отнасяли с подозрение към самаряните, смятайки ги за асирийци по раса, и ги наричали „самаряни“ по името на планината. Но самаряните наричали себе си потомци на Авраам и Яков. Защото Авраам бил халдеец като тях самите, а Яков те смятали за свой заради кладенеца му, който притежавали.

Тълкувание на Евангелието от Йоан