Йоан постоянно прибавя: „Идещият след мене“, за да покаже, че неговото кръщение не е съвършено, а е подготвително за духовното Кръщение.

„Който Ме изпревари“ – тоест по-почитан и по-славен от мене, дотолкова, че аз не се смятам достоен дори да бъда сред последните Негови слуги. Защото да развързваш ремъка на обувките е дело на най-низшето служение.

Зная и съм чел у един от светите отци такова тълкувание: „обувката“ навсякъде се разбира като плътта на грешниците, подлежаща на тление, а „ремъкът“ или връзката – като оковите на греха. И тъй, Йоан можел да развързва ремъка на греховете у онези, които идвали при него и се изповядвали, защото те пристъпвали вързани с оковите на собствените си грехове; и, като ги увещавал към покаяние, им показвал пътя към пълното сваляне на този ремък и на греховната „обувка“. Но у Христа, не намирайки никакъв ремък, никакви окови на греха, естествено не можел и да ги развърже. А защо не намирал? Защото Той не извърши грях и не се намери лъжа в устата Му (1 Петр. 2:22).

Под „обувка“ се разбира още и явяването на Господа сред нас, а „ремъкът“ ѝ означава начина на въплъщението – как Словото Божие се е съединило с тялото. Този начин не може да бъде „развързан“, тоест напълно обяснен. Защото кой е способен да изясни как Бог се съедини с плът?