От Матея свето Евангелие – глава 8 – стих 4

Така, някога сестрата на Мойсей Мариам била болна от проказа по причина, за която сега не е време да говорим (Числ. 12:5). Мойсей, измъчван от скръб, помолил Бога в молитва за изцелението на сестра си и получил исканото, но след седем дни.

Обърнете внимание: това чудо показва несравнимото превъзходство на Христос над Мойсей. В отговор на думите на прокажения към него: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш“ (Мат. 8:2-3) Той веднага го освободи от проказата. Тук пък дава изцеление на десетима прокажени, които отдалеч Го молят за очистване – без да каже нищо, но само съгласявайки се (Лука 17:14). Не е ли ясно за всички, които имат разум, че Той е Този, на Когото се молил Мойсей и Когото умолявал като Бог да очисти сестра му Мариам?

Изцеленият трябвало просто мълчешком да се отправи към свещеника. Не думите, а самото дело, самото чудо на изцелението е трябвало да свидетелства за Христос и пред народа, и пред свещениците. Такава била директната заповед. Косвено се заключавала в това, изцеленият да си мълчи за чудото. «И в действителност, каква нужда имало от това, прокаженият да съобщи с думи, за това, което свидетелствало неговото тяло?» (Йероним). Спасителят изисква да се възвести за чудото с дело, а не със слово-и преди всичко на свещениците, за да получи достъп до израилското общество, съгласно с установените закони, изложени в книгата Левит (Лев.14).

Прокаженият трябвало да отиде в Йерусалим, да се представи за преглед на свещениците и да принесе установените жертви. Изразът «тям за свидетелство» не се отличава с определеност, защото е неизвестно, кой именно се разбира под «тям». Едни казват, че тук се разбират въобще всички хора, които биха могли да видят прокажения и с които той е могъл да влезе в общение. Много по-голямото число тълкуватели разбират, че тук се разбират само свещениците. Така смятат свети Йоан Златоуст и мнозина други, при което свидетелството на изцеление е трябвало да се състои или в това, че Иисус Христос е спазил законните постановления, или просто в заявяването за неговото оздравяване. Това, че множественото «тям» се отнася към класата на свещениците, Цан смята за естествено и граматически неоспоримо (ср. Лука 23:50, следващи – βουλευτὴς αὐτῶν; също така Лука 2:22; Римл. 3:1–2). При Йероним неопределеността на речта се отстранява от въведението в текста и тълкуванието на думата sacerdotibus (свещениците).