А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:
А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:
В разказите на Матей и Лука има силно противоречие. Най-доброто обяснение на това дават Августин и Калвин. Първият се изказва в този смисъл, че целта на Матей е била да постави на преден план вярата на стотника. Затова за него не са важни подробностите и точното предаване на събитията. А Лука, обратно, имал за цел да предаде с точност самия исторически факт. Според Калвин разликата в разказите е просто нищожна (nihil), макар тя, разбира се, и да съществува, както се вижда от неговите думи, защото нищожната разлика си е все пак разлика. От гледна точка на евангелиста стотникът „действително присъствал около Господа чрез своите подчинени“.
Ние тук ще се придържаме към разказа в онзи вид, в който е даден при Матей. Стотникът, очевидно, пристъпил към Спасителя на пътя Му по улиците на Капернаум. Възможно е дори това да е станало не в началото, а в самия край на пътуването, когато Христос се е намирал вече около самата къща на стотника. Евангелистът пропуснал думите на пратениците и бил принуден да ги вложи в устата на самия стотник. Че това въобще не вреди на историческата точност на повествованието, се вижда от обстоятелството, че както при Матей, така и при Лука думите принадлежат на самия стотник.
За самата личност на последния е възможно да се каже многоо малко. Тъй като няма сведения по това време в Капернаум да има римски войски, то необходимо е да се мисли, че стотникът е служил при Ирод Антипа, войските на който, по свидетелството на Йосиф Флавий, се състояли от наемници. Стотниците се наричат в Евангелията и Деянията ἑκατοντάρχος, -χης или κεντυρίων (=centurio, Марк.15:39, 44–45). Римските легиони се разделяли на 10 кохорти (Деян. 10:1), или полкове, във всяка кохорта имало по три манипули, а всеки манипул се състоял от стотица. Във всеки легион имало по 60 стотици. Стотникът бил, очевидно, езичник. Това, по думите на Цан, се разбира от само себе си и съставя същността на разказа. Мислят дори, че Матей преднамерено е поставил два разказа един до друг – за изцеляването на прокажения и слугата на стотника, които и двамата били нечисти от обредна гледна точка. Стотникът можел да бъде нечист дори и в случай, че бил юдеин, защото юдеите, участващи във войска на чуждоземни войници, по свидетелството на Йосиф Флавий се считали като митари. Но той, вероятно, принадлежал към езичниците, които клонели към юдаизма и взимали живо участие в богослужението в синагогата. Развалините на синагогата, построена от стотника, могат да бъдат видени и сега.
От Лука свето Евангелие – глава 7 – стих 2
Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
И този не се изкачи на планината, за да не прекъсне поучението. Това е същият стотник, за когото говори и евангелист Лука. Макар че евангелист Лука казва, че той е изпратил други като пратеници при Иисус, това не противоречи на Матей, който казва, че стотникът сам е дошъл. Очевидно е, че най-напред стотникът е изпратил други, а после, когато опасността се е увеличила, е отишъл сами е казал: “Господи, слугата ми лежи у дома разслабен (парализиран) и люто страда” (Мат. 8:6).