От Лука свето Евангелие – глава 5 – стих 14

Тук може да бъде разпозната дълбоката и велика тайна на Христос, записана за нас в книгата Левит. Законът на Моисей обявява прокажения за нечист и повелява той да бъде изгонен извън стана, а при оздравяване повелява да бъде приет обратно. След това се описва как ще бъде признат за чист… Освен това, в образа на двете птици може да се разпознае Христос, Който пострада по плът според Писанията, но остана безстрастен по Своята Божествена природа. Едната птица била заколвана, а другата се омивала в кръвта ѝ и се пускала на свобода — това е предобраз на истинските събития. Христос умря за нас и ние се кръщаваме в Неговата смърт, а Той ни спасява чрез Своята собствена кръв.

Наистина, както в Господа се явява властта на всемогъществото, така в този човек — постоянството на вярата. Той пада ничком – това е свидетелство за смирение и срам, както когато някой се черви заради греховете си, но срамежливостта не го възпира да изповяда. Той показа раната, помоли за изцеление, и самото изповядване е изпълнено с благочестие и вяра. Казва: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“ (Лука 5:12). Той оставя властта за изцеление в ръцете на Господа, но в същото време не се съмнява в Неговата милост — не я изисква, а я моли, като човек, съзнаващ своята нечистота.

И Господ му отговаря не с нравствено поучение, а с освещаваща сила: „Искам, очисти се“. И веднага проказата го напуска (Лука 5:13). Защото няма нищо средно между Божието слово и действието Му: „Той каза и стана“ (Пс. 148:5).

Следователно виждате, че не може да има съмнение: Божията воля е власт. А ако Божията воля е власт, то и тези, които вярват, че в Троицата има една воля, вярват също, че в Нея има една власт. И така, проказата веднага го напусна, и за да разбереш любовта на Изцеляващия, Той прибави към делото и истината.

Тълкувание на Евангелието от Лука

При предаването на това събитие евангелист Лука следва  Марк.

Христос забранява на изцеления да разказва за случилото се, тъй като докосването до прокажения, което е забранено от закона, може отново да предизвика буря от възмущение от страна на бездушните законници, за които мъртвата буква на закона е по-скъпа от човечността. Вместо това излекуваният трябвало да отиде и да се покаже на свещениците, да занесе определения дар, за да получи официално свидетелство за своето очистване. Но изцеленият човек твърде много се радвал на щастието си, за да го скрие в сърцето си, и не изпълнил заръката за мълчание, а направил изцелението си известно навсякъде. За непослушанието на прокажения евангелист Лука обаче премълчава (ср. Марк 1:45).