От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 15

Мисълта за града, разположен на върха на планината, прекъсва и Спасителят се връща към темата за светлината. Сега учениците са сравнени със светилник, който „свети на всички вкъщи“. Думата λύχνος тук не може да се разбира в смисъл на „свещи“ (както е в руския превод), а на лампа, пълна с масло, защото свещите са били малко използвани сред гърците и източните народи.

Думите, преведени в руската Библия „под съд“, а в славянската – „под спудом“, са латинският modius – мярка за хляб, възприета и от гърците, равна на 8,754 литра. Тя е равна на еврейската „сата“ или „сеа“ (вместимост 432 яйца). Λυχνία е същинската поставка за лампа, понякога стигаща височина до метър и половина (Евр. 9:2 – „светилник“ в скинията, в Апокалипсиса се споменават златни светилници – Откр. 1:12, 2:1 и т.н.).

Учителят трябва да бъде украсен с всички добродетели. Той трябва да бъде нищ, за да може свободно да изобличава алчността. Трябва постоянно да въздиша и плаче за своите или чуждите грехове, за да засрами онези, които грешат, без да се замислят, както и тези, които като съгрешат, не скърбят за своите прегрешения. Затова нека въздиша и ридае, за да покаже, че за верните този свят е тежък и пълен с опасности. Учителят трябва да бъде гладен и жаден за правда, за да има силата и увереността да подбужда ленивите със словото Божие или с бича на порицанието към добродетел или четене на Писанието, като ги подбужда повече с пример, отколкото с думи. Трябва да бъде кротък, управлявайки Църквата, по-често да прощава, отколкото наказва, за да не предизвиква страх, а любов. Трябва да бъде милосърден към другите, към себе си суров, за да възложи именно на себе си тежкия товар на правдата, а на другите – лекия. Трябва да бъде чист по сърце, не само за да не се намесва в светските дела, но и изобщо да не мисли за света.

PG 56:684-85

Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. Тоест, просвещавайте, поучавайте, за да могат хората не само да чуват думите ви, но и да виждат добрите ви дела; за да ги просвещавате като светлина с думите си и да ги подправяте като сол с примера на делата си. Защото, който поучава и върши това, което поучава, действително поучава; а който не върши това, което поучава, не поучава другия, а осъжда себе си. По-добре е да вършиш и да не поучаваш, отколкото да поучаваш и да не вършиш. Защото онзи, който върши, макар и да мълчи за това, ще поправи някого с примера си, а онзи, който поучава, а не върши, не само че няма да поправи никого, но дори ще въведе мнозина в изкушение. И наистина, кой не би се подтикнал към грях, ако види, че самите учители грешат срещу благочестието? Следователно Бог се възвеличава чрез онези учители, които и учат, и вършат; но Той се хули от онези, които учат, но не вършат.

PG 56:687

Този град е на планина: това са апостолите, пророците и другите учители, наставлявани в Христос. А планината е Христос, за Когото Даниил казва: „Ето, камък се откъсна от планината, без да го е ръка съборила … и изпълни цялата земя“ (Дан. 2:34 – 35). Сега чрез друго сравнение евангелистът иска да покаже защо Христос Сам открива Своите светии и не им позволява да се скрият. Защото онези, които палят свещ, не я палят, за да я сложат под съд, а на свещник, за да свети за всички в дома. А кой запалва свещта? Отец и Син. Какво е значението на тази свещ? Божественото Слово, за което е казано: “Твоето слово е светило за ногата ми” (Пс. 118:105). За да свети, тоест да стане видимо и да се осветли – кой е в дома на Църквата, и кой – в дома на всички светове. Какво означава светилник? Това е Църквата, която носи Словото на живота. Същото казва и Павел: “посред който сияете като светила в света, имайки в себе си словото на живота” (Фил. 2:15 – 16). Ето защо всеки човек в Църквата, който има Божието слово, се нарича светилник. Съдът, от друга страна, са хората на света, които са лишени от Бога и от всичко Божие.

PG 56:686