Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
“светило”. Тук Господ показва колко суетно е искането на фарисеите за чудотворни знамения. Защо са тези знамения, когато в Христос се е явила светлината на божественото откровение, която може да бъде видяна от всички? Необходимо е само да имаме здрави очи на душата, за да възприемем тази светлина. Под “светило” можем да разбираме Самия Христос като Светлина на света.
За тълкувания към отделните изречения от тази реч виж Мат. 5:15, 6:22 – 23.
От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 15
Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
От Марка свето Евангелие – глава 4 – стих 21
И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 16
И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Свещта винаги се поставя на високо и на светилник, за да бъде полезна на онези, които гледат към нея. Нека да размислим какво следва от това. Защото преди пришествието на нашия Спасител князът на тъмнината, тоест сатаната, напълно беше помрачил поднебесния [свят] и бе покрил всичко с умопостигаема мъгла.
И когато ние пребъдвахме в това състояние, Отец даде на поднебесния [свят] Сина като някаква свещ, за да ни озари Божествената светлина и да ни избави от дяволското помрачение.
Но ако ти, юдеино, отправяш обвинение към свещта за това, че не е скрита, а стои на високо и на светилник и изпраща светлина към гледащите, тогава укоряваш Христос, задето Той не желае да се таи, а се явява пред всички, просвещавайки помрачените и изпращайки светлината на истинното богопознание.
Следователно Той извършваше божествени знамения не за да предизвиква удивление и чрез тях да придобие известност, а по-скоро за да повярват, че Той, бидейки по природа Бог, заради нас стана човек и не престана да бъде това, което беше.
Подобно на свещ, която сияе чрез проповедта си на светилника на светата Църква, Той просвещава помислите на всички, изпълвайки ги с божествено познание. (Коментари върху Лука 82)