Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
Всъщност, кроткият, добродетелният, милостивият и праведният не върши добри дела само за себе си, но се старае да излее тези благи източници и в полза на другите. Така също и чистият по сърце миротворец, и гоненият заради истината живеят за общото благо.
Беседи върху Евангелието от Матей
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 2 – стих 15
за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,
Проф. А. П. Лопухин
Приветствието става още по-възвишено и при това без никаква, дори лека нотка на критика към учениците. Спасителят нарича учениците Си „светлината на света“. Блажени Августин правилно отбелязва, че Самият Христос е lumen illuminans (озаряваща светлина), а Йоан Кръстител е бил lumen illuminatum (светлина, заета назаем). В последния смисъл, разбира се, изразът трябва да се разбира и по отношение на Христовите ученици. Самият Христос е „светлината на света“ (Йоан 8:12), „истинската светлина“ (Йоан 1:9) и т.н., а учениците са „светлина в Господа“ (Еф. 5:8), „синове на светлината“ (Лука 16:8) и т.н.
Христос преминава от едно сравнение към друго и после отново се връща към предишното. Сравнението със светлината бързо приключва и след това учениците са сравнени с град, който стои на върха на планината. Тук се обръща внимание на един паралелен израз в „Логии“ на Иисус, 7: „град, построен и утвърден на върха на висока планина, не може нито да падне, нито да се скрие“. В този паралел, ако може да се нарече такъв, три думи напомнят на стих 14: πόλις (град), δύναται (може) и κρυβῆναι (да се укрие). Мисълта, изразена в “Логиите”, е подобна на тази от въпросния стих. Едва ли е нужно да се казва, че тук няма значение кой град е имал предвид Иисус Христос. Πόλις е нечленувано, тоест, всеки град.