И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
Тук не става дума за осезаема свещ, а за разбираема с ума светлина. Защото никой, като я запали, не я покрива със съд или не я поставя под леглото (Лука 8:16), а я слага на свещник. Съдовете в дома, изглежда, символизират душевните сили, а леглото — тялото. А „влизащите“ са онези, които слушат Разказващия за това.
Свещникът (Лука 8:16), според Христовото слово, е светата Църква, в която Божието Слово — сияещо чрез проповедта, просветлява с лъчите на истината всички, които живеят в този свят, сякаш се намират в общ дом, като води помислите им към познанието на Бога.
Фрагменти
От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 15
Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
От Марка свето Евангелие – глава 4 – стих 21
И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
От Лука свето Евангелие – глава 11 – стих 33
Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Тук започва друго поучение. Господ се обръща към учениците и казва това, за да ги настави да бъдат внимателни в живота си и постоянни подвижници, понеже всички ще отправят погледите си към тях. Защото всички гледат към учителя и проповедника, всички наблюдават дали е добър или, напротив, и нищо негово не остава скрито. И тъй, ако вие, ученици, бъдете внимателни и усърдни, Бог ще ви дарува още по-голяма благодат; а който не проявява усърдие и внимание, с небрежността си ще угаси и погуби онзи дар от Бога, който на пръв поглед има.