а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
В Лука 19:27 става дума за нещо съвсем различно.
Последните думи “като рече това …. нека слуша!”, намиращи се в руските и славянските текстове, не се срещат в нито един древен кодекс или превод и трябва да се смятат за неавтентични.
Правилно се посочва разликата между речта към добрите и верни слуги и към нечестивите и мързеливите. Там самият господар кани верните си слуги да влязат в радостта му; тук, както и в Мат. 22:13, той заповядва на слугите си да изхвърлят негодния слуга. За външната тъмнина и т.н. вж. коментарите към Мат. 8:12.
Разглежданата притча, дори повече от притчата за десетте девици, е имала, има и ще има голямо практическо и жизнено значение. Тя служи като мощен стимул за християнска дейност. Влиянието ѝ винаги е било голямо. Практическото ѝ значение е следното: не се спирай пред нищо, а използвай таланта, който Бог ти е дал, и го използвай в служба на Неговото Царство. Тя служи като противоотрова на всякакъв застой, вялост, леност, безделие, бездействие, ретроградност и самодоволство. Постоянен напредък към самоусъвършенстване, непрекъсната дейност и развитие – в това се състои основният принцип на притчата.
Изложеният мотив за всичко това е дори по-изненадващ, отколкото в притчата за десетте девици. Ако някой обикновен човек, да речем дори баща на семейство, би призовал хората към непрекъсната, неуморна дейност, той вероятно би изтъкнал нейната практическа полезност, печалба, щастие, необходимостта от движение и вредата от бездействието и бездействието. Спасителят посочва съвсем различен и особен мотив. Когато дойде отново и се върне при Своите, Той строго и без снизхождение ще изиска от всеки човек правилното използване на дадения му талант и ако няма полза, ще го накаже сурово. Такъв мотив наистина се е превърнал в движеща сила сред християнските народи и хората, както сред вярващите, така и невярващите, които съзнателно и несъзнателно се ръководят от него в своята дейност. Никой, дори и най-възвишеният религиозен учител, не би могъл да предложи такъв мотив, освен единствено истинският Месия.
От Матея свето Евангелие – глава 24 – стих 51
и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
От Матея свето Евангелие – глава 8 – стих 12
а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Външната тъмнина“ е тази, която е най-отдалечена от светлината на Бога и затова прави наказанието още по-тежко. Има и друга причина, която може да се спомене – че грешникът е в тъмнина дори в този живот, понеже е отпаднал от Слънцето на Правдата, но тъй като все още има надежда за обръщане, това не е „външната“ тъмнина. Но когато умре и се направи разследване на делата му, тогава външната тъмнина го приема.
Тълкувание на Матей