От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 28

Само трима, и то трима избрани, са отведени на планината. Бих предположил, че тези трима по тайнствен начин обхващат целия човешки род, тъй като от тримата синове на Ной произлиза цялото човечество, ако не беше обстоятелството, че тук става дума за избрани. Или може би от всички, които изповядаха Христос, единствено те са се удостоили да достигнат до благодатта на възкресението, защото нечестивите не възкръсват за съд (Пс. 1:5, по превода на Седемдесетте: διὰ τοῦτο οὐκ ἀναστήσονται ἀσεβεῖς ἐν κρίσει), а биват наказани като вече осъдени.

И така, трима са избрани да се изкачат на планината, а двама са избрани, за да бъдат видени до Господа.

И в двата случая числата са свещени. Може би именно затова никой не може да съзерцава славата на възкресението, ако не пази тайната на Троицата в непорочна вяра. Изкачват се Петър, който получи ключовете на Небесното царство; Йоан, комуто бе поверена Майката на Иисус; и Яков, който пръв се възкачи на свещеническия престол. След това се явяват Моисей и Илия, тоест Законът и Пророците, съединени със Словото; защото Законът не може да съществува без Слово, а пророк е такъв само ако пророкува за Божия Син.

Евангелист Лука разказва за преображението на Господа и за изцелението на бесноватото момче според Марк (Марк 9:2 – 32; срв. Мат. 17:1 – 9, 14 – 23). Но той добавя някои нови подробности в историята.

“Около осем дни подир” е доста неясен израз. Вероятно Лука брои тук както деня на Петровата изповед, така и деня на Преображението, затова той преброява два дни повече от Матей и Марк.

Минали шест или осем дни, изпълнени, без съмнение, както с тъжни и тежки, но също и с радостни мисли и чувства: тъжни, защото през тези дни Христос говорил за Своите страдания и смърт; тежки, защото Той не само разбил всички надежди за национално възраждане, но и обрисувал бъдещето на самите ученици в най-мрачни краски; и все пак тази тъга била покрита с радост поради смътното предвкусване на предсказаната духовна слава на новото Царство, чиито вестители те щели да бъдат. Малко по малко, в резултат на постоянното си общуване с Него, учениците все повече се убеждавали в духа на Неговото учение и постепенно осъзнавали как най-чистата радост и най-благородната слава произтичат от саможертвената любов, как в най-висш смисъл “по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш”. Евангелистите мълчат за тези свети дни, за това какво всъщност се е случвало в това свещено време, така че можем да имаме благоговейни догадки.

“взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова”. Според преданието Христос се е изкачил именно на тази планина, като взел със Себе Си трима ученици – Петър, който току-що изповядал възвижената си вяра в Христос, и двамата синове на Гърма – Яков и Йоан, и двамата обичани от Него, макар че по – младият Йоан, е бил най-сроден Нему по дух. Те и преди били отделяни от останалите апостоли при особени обстоятелства – например, само на тях е било позволено да влязат заедно с Христос в стаята на покойната в дома на Иаир, а малко по-късно щели да бъдат единствените свидетели на ужасните терзания в Гетсимания.

“на планината”. Не се знае точно коя е била тази планина, но от времето на блажени Йероним преданието настойчиво указва на планината Тавор като планина на Преображението. Тази планина се издига величествено над околността и представлява изключително живописна картина за пътника, който се приближава към нея през равнината Ездрилон.