От Матея свето Евангелие – глава 17 – стих 1

Стихът почти дословно съвпада с Марк 9:2, с изключение на това, че Марк не нарича Йоан “брат на Яков” и добавя накрая “сами” (μόνους) – дума, която според някои четения не се среща в Матей. В руския превод на Марк 9:1 този стих е отнесен към 9 глава, но в гръцките издания е прикрепен към 8 глава (Тишендорф). В началото на стиха в руския превод (но не и в славянския) е пропусната думата “и”. В Лука (Лук 9:28) вместо “шест” дни са дадени “осем” дни. Неговият разказ не е сходен с този на първите двама синоптици. В края на стиха Лука посочва целта на изкачването на планината: “да се помоли”. Първото нещо, което трябва да се забележи, е разликата между свидетелствата на първите двама синоптици и Лука за времето: шест и осем дни. Всъщност тя може да бъде лесно обяснена. Още Йероним смята отговора на този въпрос за “лесен” (facilis responsio est), защото Матей и Марк говорят за междинни дни, а Лука добавя първия и последния. Освен това трябва да добавим, че тук Лука не посочва точния брой на дните, а използва думата ὡσεί, т.е. около осем дни.

Трябва да се предположи, че времето на Преображението е било през нощта, което е било обичайното време за молитва на Спасителя (Мат. 14:23, 25; Лука 6:12, Лука 21:37, Лука 22:39 и т.н.); по това време апостолите са били налегнати от сън и са заспали. От планината Спасителят и учениците Му слезли на следващия ден (Лука 9:37). Когато Спасителят се изкачил на планината, деветимата ученици били оставени в подножието ѝ, а по-нататък в планината Той взел със Себе Си само трима: Петър, Яков и Йоан.

Според общото мнение на тълкувателите това е така, защото тези ученици “превъзхождат” всички останали (οὗτοι τῶν ἄλλων ἦσαν ὑπερέχοντες – св. Йоан Златоуст). Подобно тълкуване би означавало, че Спасителят е имал особено доверени и любими ученици.

Но тук изглежда трябва да обясним нещата малко по-просто. Иисус Христос се е нуждаел от уединение за молитва и е трябвало да се отдалечи. Това е било естествено желание и всички Негови ученици са Го разбирали. На лицата на тримата, несъмнено най-преданите Му ученици, може би е било изписано, че не са искали да Го оставят сам, и те са били взети и възнаградени за тази си преданост чрез необикновено небесно видение. След като взел тримата ученици със Себе Си, Спасителят несъмнено се отдалечил и от тях, както направил в Гетсимания, което се вижда както от обстоятелствата на преображението, така и особено от факта, че след това “се приближил” (προσελθών, в руския превод “дошъл”, стих 7) до учениците, когато видението свършило.

Думата “възведе” (ἀναφέρει) се среща само тук, в Матей и Марк, и отново в Лука 24:51.

Въпросът за това на коя планина са се изкачили Спасителят и учениците Му е много труден. Евангелистите не уточняват коя е била тази планина. В Матей и Марк думата е употребена без член (някаква планина, неопределено), а в Лука – с член: на известна, определена планина, също обаче неназована по име.

В паралелния текст на 2 Петр. 1:16 изобщо не се споменава планина. Матей и Марк единодушно посочват само, че това е била “висока” планина. При древните коментатори – Йоан Златоуст, Хиларий, Евтимий Зигабен и други – също срещаме пълно мълчание по този въпрос. Но на някои места в Ориген, при свети Кирил Йерусалимски (IV в.) и Йероним се съобщава, че това е планината Тавор. След тях от VI и VII в. има сведения, че планината Тавор в древността е била смятана за планината на Преображението. Някои пътешественици, живели по това време, разказват, че по тяхно време на върха на Тавор е имало три църкви, съответстващи на трите скинии, които апостол Петър е искал да построи. Църквите били кръгли и “изключително обрасли с трева и цветя”. По същото време Тавор се превърнал в любима светиня на поклонниците, а по време на кръстоносните походи бил обект на особен интерес.

Повечето от най-новите коментатори обаче приемат, че Преображението се е случило на един от хълмовете на Ермон, недалеч от Кесария Филипова. Английският пътешественик Стенли подкрепя версията за Хермон, а Томсън също смята така, макар и не без колебание. Но всичко това, разбира се, са само предположения. Въпросът за планината трябва да се счита за неразрешен до момента. Мълчанието на древните екзегети по този въпрос е основателно.